ОПЛА̀КУВАМ СЕ, -аш се (остар.), несв.; опла̀ча се, -еш се, мин. св. опла̀ках се, св., непрех. Оплаквам се. Които земат малко, лесно завиждат и ся оплакуват, че по-много ся дава на другите. КТЕМ, 517. Това като преговарях в ума си, не смеях да ся оплакувам, напротив — насърчавах ся да търпя докрай това изпитание. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 35-36. Забравих да ви кажа, че г-н Манеоглу трябва да е много сребролюбец, защото много ся оплакуваше, че харчовете станали големи, а печала нямало. АНГ I, 117. Видите, прочее, добре, че не съм само аз, дето се оплакувам за тая лоша вода. Др. Цанков, ТМ (превод), 66.